Горе

Към висините се протягам, аз бягам, аз бягам… "Но, защо?" -ще попитате вие сега -"Нали не искаше да си сама?" Да, прави сте, така е, но от тъмното се крия… И дишам, и пея, аз търся, аз търся... Към слънцето тичам, за огън копнея… И... Бързам... Аз бързам... Онова безкрайно ехо да напусна. Вие... разбирате ли? Аз искам, аз искам... Крилете си да спусна. "Слез долу, слез долу... Не тръгвай, недей! Слез долу, слез долу... Със нас ти живей." Но, ето, не разбирате, то мойто е охотно… Аз бягам от мъртвилото, а долу е самотно. Не ви се сърдя. Не, напротив, прощавам аз за вашите бодли. Политам, аз политам, полита и сърцето ми сиротно. И ето ме - свободна... Вече няма го пердето… Аз чувствам, аз живея… Говоря си с небето.