“Nihil est morti tam
simile quam somnus”
Потопи поглед у безбрежието на моя.
Тук нищо не е
истинско.
Недей да се
страхуваш от удавяне
- отдавна нейде аз съм те спасила.
~
Опитваш се да кажеш
нещо.
Сиренна песен
тегли взорът ти
- разпадаш се и сливаш се с водата.
Във друго време
гмуркаш се
и ехото на
мислите ти чезне в полумрак.
Потъваш бавно в
смътността на бляна ми.
Защото аз самата се
превърнах във сирена.
~
На друго място ще
се срещнем.
И друг път някъде
ще те спася.
И в тоз мираж по
грешни пътищата сме тръгнали.
Сега заспивай,
утре всичко ще е
истинско.
Няма коментари:
Публикуване на коментар