събота, 18 май 2019 г.

М И Р А Ж

                          “Nihil est morti tam simile quam somnus”

Потопи поглед у безбрежието на моя.
Тук нищо не е истинско.
Недей да се страхуваш от удавяне
-  отдавна нейде аз съм те спасила.

~

Опитваш се да кажеш нещо.
Но думите ни се размиват във мъгла.
Сиренна песен тегли взорът ти
-  разпадаш се и сливаш се с водата.

Във друго време гмуркаш се
и ехото на мислите ти чезне в полумрак.
Потъваш бавно в смътността на бляна ми.
Защото аз самата се превърнах във сирена.

~

На друго място ще се срещнем.
И друг път някъде ще те спася.
И в тоз мираж по грешни пътищата сме тръгнали.
Сега заспивай,
утре всичко ще е истинско.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Speculum et aenigmate