Мисъл

Разхвърляни мисли, слова - деца на Самотата. Идеи хвърчащи, букви, бродещи в главата. Тетрадки - недовършени, безброй за всеки образ мой. За всеки вой застинал глава подбрана има. За всяка моя мисъл цвят е отреден. За всяка моя мисъл има ред отделен. И всяка моя мисъл е отделен ден. И всяка има собствен смисъл делен. Но, ето, времето прехвърча като неуморна птица . А, времето - това е мойта мисъл. Повярвай ми, отвътре ме съдира как никога не ще я подредя. И никога не ще нямеря смисъл. Тетрадките не ще го поберат. И колкото и бързо и пиша, часовникът в главата ми не мога да го спра.