Деперсонализация

Безпоривно странствувам в някаква мъглива пропаст. И сякаш съм останала без страст, и сякаш съм изгубила и власт… Задавам си безброй въпроси: Какво съм аз, защо съм аз, къде съм…? Летя към нищото и пак се питам: Възможно ли е всичко да е просто сън? Дали възможно е… И ако да, кога ще се събудя? Кога по вените ми пак ще потече кипеж? Кога ще спра за смисъла безсмислен да се чудя? Кога ще спре и тоз повтарящ се болеж? И питам, питам аз отново: Защо тъй всичко ми изглежда мрачно и сурово? И сякаш вече себе си не мога да позная… И сякаш винаги неясно ще остане до безкрая… И сякаш бягам, и блуждая, и мечтая… Дали възможно е в съня си да намеря рая?