МАЙ

Навън вали - Уранът плаче и сопнато трещи, ругае. Обсипва Гея със сълзи - напомня, че отново Май е. Но този дъжд е топъл и приятен! Това е дъжд на радост, не тъга. Това е дъжд тъй чакан, ароматен. Това е дъжд на лятната мечта. А, колко е красива Гея тази сутрин! Отпраща Хелиос лъчи към Нея. И ето - пак жените в дворовете пеят. Деца в градинките разцъфват, а розите се смеят. Виреят чудни цветовете, И наща Персефона ги събира. И шарени са къщите и световете, Деметра щом отново е щастлива! Дори сега Уранът тайно прихва. (Не стихва песента на Терпсихора...) Усмихват се пчелички и всичко посинява. (Девойките танцуват...) Ах, лятото настана!