Крал Зима

Отива си Есента и Зимата идва. Вече чука на вратата от няколко дена - седи и мръзне в собствен студ. Дойде време отново да заеме своето място на престола на Сезоните, но първо - трябва да убие кралицата Есен. Двубоят е ожесточен, ала ето, че е към края си. Кралицата е вече уморена и сега се крие в покоите си зад крепостните стени и слуша Вивалди. По всичко личи, че няма повече листа за падане. Вейките са вече голи - готови да бъдат обгърнати от белите страсти на Зимата. Пейките са празни и мокри. Витоша - настръхнала и заскрежена гледа към калните и смълчани улици на бледата София. Призраци в мъгла са сега радостните викове на децата на Лятото. Само шумоленето на кихащите и подсмърчащи от студ последни есенни листа се чува. Разбързали са се да се сгушат на някое сигурно и топло място под любящите недра на Майката Земя. Там те ще чакат денят и нощта да се изравнят и на власт да дойде най-красивата от всички кралици - Пролетта, която с животворящата си сила, ще им вдъхне цвят, за да може те отново да излязат на бял свят и да го ошарят. Но сега е време за сън. Зимата е вече тук.