Някъде пръскачка пее
песен лятна весела засмяна и приятен полъх дъхва двама, седнали на мократа поляна. Първа среща под звездите - изучавайки се, пием джин. Слънце скоро няма да изгрее, но на изгрев ще се разделим. "Ох, че стана ми студено Нека си запалим огън." Дим изкряска изумено. Чу се топъл, нежен звън. В мрака стъпките отекват и пречупват се изпадалите клонки. Умолително шумят листа зелени и... превръщат се отломки тленни. На къде ли тръгнали са тези двама (дет седяха там, на мократа поляна)? Пак ли ще се скитат във горите? Сън за тия явно няма. Пак ли ще се губят под звездите? Пак ли в мрака ще кръжат? Ще танцуват боси по тревите. Сетне уморени ще заспят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар