ЕЛА

Прокрадват се лъчи в студената ми стая. Примамват ме, подават ми ръка и викат ми: "ЕЛА!". И светва стаята. Я, вече виждам ѝ цвета - разгръща се пред мене нюанс от пъстра топлина. По тялото се спускат и бавно шепнат над врата ми със огнен и треперещ дъх приверливи и нежни думи. "Ела! ." Обргъщат ледни рамена и мускулите се отпускат. Сърцето бие... И препуска. Потъва мрака във забрава. "Да бъде светлина!"