събота, 12 октомври 2019 г.

Speculum et aenigmate


    Не знаех името на единствената земна любов в живота ми и не го узнах никога.“



Топлият ти дъх докосва тръпнещите ми ръце и се вглежда в тях.
До мен си,
но те виждам смътно като през огледало.
                                                                                                                    
Нощният повей се разиграва с косите ми и ти се оплиташ в тях.
Помниш ли когато бяхме млади и нощта беше вечна?

(Ще се върнем ли някога т а м?)

Сега сме сами в с центъра на всемирското огнище,
където само две сърца горят.

Шепотът ти ме обгръща, но веднага се превръща в пепел.
Мъгла покрива пламтящата ни плът
и тя се въздига като унес в бездната на друго време.

„Тук започва началото на рая.“


1 коментар:

Speculum et aenigmate