“Не
знаех името на единствената земна любов в живота ми и не го узнах никога.“
Топлият ти дъх
докосва тръпнещите ми ръце и се вглежда в тях.
До мен си,
но те виждам
смътно като през огледало.
Нощният повей се
разиграва с косите ми и ти се оплиташ в тях.
Помниш ли когато
бяхме млади и нощта беше вечна?
(Ще се върнем ли
някога т а м?)
Сега сме сами в с
центъра на всемирското огнище,
където само две
сърца горят.
Шепотът ти ме
обгръща, но веднага се превръща в пепел.
Мъгла покрива
пламтящата ни плът
и тя се въздига
като унес в бездната на друго време.
„Тук започва
началото на рая.“
