М И Р А Ж

                          “Nihil est morti tam simile quam somnus”

Потопи поглед у безбрежието на моя.

Тук нищо не е истинско.

Недей да се страхуваш от удавяне

-  отдавна нейде аз съм те спасила.

~

Опитваш се да кажеш нещо.

Но думите ни се размиват във мъгла.

Сиренна песен тегли взорът ти

-  разпадаш се и сливаш се с водата.

Във друго време гмуркаш се

и ехото на мислите ти чезне в полумрак.

Потъваш бавно в смътността на бляна ми.

Защото аз самата се превърнах във сирена.

~

На друго място ще се срещнем.

И друг път някъде ще те спася.

И в тоз мираж по грешни пътищата сме тръгнали.

Сега заспивай,

утре всичко ще е истинско.