(В митологията, в литературата, в киноизкуството
и в… историята)
Всички сме чували за Ахил, за Жана д‘Арк и за… Джак от „Титаник“. Но какво общото между тях? Връзката между първите двама вероятно е очевидна, но как бихме могли да сравним Джак с легендарен гръцки войн и национална героиня?
 |
| Жана д'Арк |
 |
Джак и Роуз
от "Титаник" |
 |
| Ахил |
Виждаме, че тук имаме 3 типа герои – митологичен, национален и филмов. За съжаление обаче не това е нещото, което ги свързва. Ключова се оказва смъртта – героична или при някои по-скоро трагична, но и в трите случая настъпила твърде рано. Никой от тях не успява да дочака естествената смърт, да продължи живота си. Но защо е така? Защо Джак трябваше да умре и защо изобщо героите от митове, от приказки, а и от историята умират. Щяха ли да бъдат герои без смъртта си? На тези и други въпроси ще се опитаме да намерим отговор в следващите редове, надниквайки първо в света на митологията. Започваме от там, защото именно той дава тласъка на развитие на всички тези образи дори хилядолетия по-късно в литературата, киноизкуството, а и във видеоигрите.
В митологита…
Нека разгледаме как е изграден типичния герой в митологията. На първо място – той винаги е изключителен. Неговото зачеване е необичайно, често е пряк потомък или дори син на божество, преминава през множество изпитания и задължително извършва невероятни подвизи. Може да се каже дори, че фигурира наравно с боговете, но въпреки това той е смъртен… Причините за това могат да се търсят най-вече в произхода, структурата и значението на мита.
Според множество изследователи героите всъщност представляват обредни лица, подлежащи на ритуалите на прехода. Тези ритуали най-общо включват преминаване от едно състояние в друго и оформят един своеобразен героически цикъл, който обаче неизбежно завършва именно със смъртта. Тя е абсолютно задължителна и дори често е предречена. Героят не получава вечния живот и точно по този начин се разграничава от боговете.
Една от функцията на смъртта се състои точно в това разграничение и подчертаване на мимолетността на човешкото съществуване. Тя е естественият завършек на жизнения цикъл, а героическия такъв е негово отражение. Ярък пример в това отношение е митологико-епичния герой Гилгамеш. Неговото странстване в търсене на безсмъртието завършва с неуспех и така става ясно, че то е недостижимо за хората и принадлежи единствено на боговете.
Освен това смъртта задължително трябва да бъде разгледана като жертва. Дори животът във вечността да е непостижим в пълния му вид, той може да бъде частично усвоен чрез паметта на общността. За да се случи това обаче, парадоксално героят първо трябва да умре, превръщайки се в жертва. Така името му автоматично бива запечатано в колективното съзнание, издигайки се над преходното. Това означава, че героизмът е едновременно смърт и безсмъртие. Тук непременно трябва да бъде споменат Ахил, който въпреки предреканията за гибел, избира пътя на войната, защото знае, че умирайки там ще живее завинаги.
В историята…
И това не важи само за мита. Смъртта винаги е била изключително важна част от самата човешка история. Както в митологията, така и тук, тя е безразривно свързана с героизма и с постигането на неговите легендарни измерения. Именно тя играе немалка роля в изграждането на митологичните ореоли около някои големи исторически личности. Щяха ли например Орлеанската дева и Васил Левски да бъдат национални герои съответно на Франция и България ако се бяха спасили? Други примери са Ян Хус за Чехия, Мартин Лутър Кинг за Америка, Ригас Велестинлис за Гърция и др. Всички тези личности наистина са направили много за държавите си и неслучайно почитта към тях днес е огромна. Свързва ги обаче и още нещо – мъченическата смърт, която още повече подсилва така или иначе съществуващия героизъм и неговото митологизиране.
Говорейки за герои и смърт, пък и за безсмъртие, не можем да пропуснем да споменем и една от най-влиятелните в цялата човешка история личности, а именно Иисус Христос. Как ли щеше да изглежда днес Западният свят (а и не само) ако Пилат Понтийски в крайна сметка беше взел друго решение? Какво щеше да стане ако Иисус не беше разпнат? Отговорите за това „какво щеше?“ вероятно са безброй много, но може би по-важният въпрос е „какво не щеше?“.
В киното…
Както вече видяхме много неща нямаше да са такива каквито са без смъртта. Оказва се, че в много случаи, особено при героите, тя просто е необходима. Но, все пак какво общо има Джак? Той не е герой от такъв тип… Нямаше ли да е по добре нещата във филма да се развият по друг начин и той да оживее, за да да може да бъдат щастливи с Роуз? Защо трябваше да умре??? „Ами, много просто,“ ще каже Джеймс Камерън, режисьорът на "Титаник" в интервю за Vanity fair – “защото на стр. 147 от сценария пише, че Джак умира. […] Ако той беше оцелял, краят на филма щеше да изгуби целия си смисъл.“ И наистина – щеше. Да, той не е герой в смисъла, в който са Ахил и Жана д‘Арк са, но е герой, който носи в себе си тази необходимост за смърт, точно като тях. Същото се отнася за Леон в едноименния филм, за Кофи от „Зеленият път“, а ако се върнем малко назад във времето – за героите от „Хамлет“, „Антигона“…
Но дали ще вземем за пример Джак или Ахил, или Жана д‘Арк, дали ще плуваме в дълбоките дебри на митологията, ще черпим киното или от истинската човешка история – смъртта присъства навсякъде. Необходимост от една страна, синоним на героизма и безсмъртието от друга, понякога само тя е в сила да предаде онези послания и идеи, които никой друг не би могъл… Точно затова умират героите - за да бъдат герои.
Знаете ли че?
*Думата герой най-вероятно произлиза от ПИЕ корен "ser", който означава "защитавам".
*Опитите на героя или неговите родители той да получи безсмъртие са един от устойчивите сюжети в митовете. Например Тетида се опитва да направи сина си Ахил неуязвим, а Деметра – Демофонт. Обожествени герои, които са успели да получат безсмъртие, са:
- Херкулес
- Асклепий
- Полидевк
Уточнения:
*Героят е най общо личност с невероятни качества, действаща в полза за обществото и обичана от него. Но това е само едно от значенията на думата. Тя освен това може да бъде разгледана в художествен или митологичен контекст. Въпреки, че понякога различните значение на думата се преплитат, тя може просто да се отнася до участник в действието, заемащ определена роля.
